... от самотата чувствам се пленена
да съм сама убива всяко чувство
тя, самотата кара ме да стена

... за теб сега ще пиша мой незнаен
прикрит омразен толкова обичан
неназован невиждан и потаен

лицето ти виждам в дъждовните капки
листата със твоя глас пак ми говорят
черешите са ми като теб сладки

... аз искам преди тебе да умра,
но ако все пак пръв ти си отидеш,
с живота си не ще се примиря -

като простреляна замлъкна тишината
луната се оцъкли възмутена
със облак се затули тя смутено

нощта ухае на любов
дъждът се стича по листата
като безмълвен благослов

... думите напират в мен
липсва им търпение,
но словата взима в плен