а казват че сърцето не боли
и прави са как може дупка черна
в гърдите ми така да ме гори
и да ме всмуква бавно като в бездна

на мънички парченца съм строшена
и те сега свободно се понасят
завъртат се във вихър покрай мене
и се забиват всички във душата ми

въздишка, вопъл, стон и после тихо
тя винаги била е толкоз плаха
сега дори не иска да извика
да не разбуди с нещо тишината

след миг угасва мъничка звезда
почти невзрачна и съвсем безименна
така отива си една душа
сама безмълвна гола и предадена