Аз губя те .. усещам как те губя
Усещам как отиваш си от мен
Залъгвам се с напразните илюзии
Че общият живот е по-значим

За тебе аз съм тъй обикновена
Поизхабена скучна и удобна
Ти имаш нужда от жена по-цветна
От някоя която те трогне

Да има повод ти да й помогнеш
А не като мен с всичко да се справя
Да е по-слаба, нежна и по-млада
Да може нещо ново да ти дава

Самата аз си спомням че подобна
Бях някога ... тъй лесно се забравя
Сега се гледам с ужас и не мога
В обвивката сама да се позная

Къде загубих младото момиче
Което съхранила бях доскоро
Усмивката ми веч’ е непривична
И в мислите дори се чувствам стара

Логично е, борбата е напразна
Не виждам смисъл даже да те спирам
Не мисля че така ще те опазя
По-скоро се надявам да си спомня

Къде самата себе си оставих
Как да възвърна свойта красота
Не външната – усмивката в очите
В ръце да взема своята съдба

Опасно е когато се дариш
Когато друг сърцето ти владее
Съдбата ти на косъм да виси
По крехък от взаимното доверие

Аз губя те .. усещам как те губя
Но с този факт съм вече примирена
Как да намеря начин да разчупя
Обвивката в която съм пленена

Да не допусна след теб да остана
Повехнала отчаяна и слаба
Сърце да имам не кървяща рана
Отново да усетя че съм млада ....

02.02.2010