За пръв път не тръпна в очакване

Вратата да скръцне не чакам

Лика ти не търся навсякъде

Парфюма любим не си слагам

Очите от плач са подути

Със сенки под тях са гримирани

ръцете със рани покрити

не за подходящи за милване

устата от бръчки обрамчена

във тъжна гримаса отпусната

май вече дори е забравила

какво е да бъде целуната

На челото гънки от ядове

Умората пак е дълбала

Косата виси тъй безжизнено

Ни ласка, ни грижи видяла

Като пренатегната жица

и все под напрежение

се боря и днес да не рухна

от самота и изтощение

забравям че съм жена

че съм човек, че мечтая

поставям си цел аз една

и днес само да оцелея